Разгледани са специфични форми на метаморфози на властта с цел самосъхраняването й или обслужването на политически и корпоративни интереси. Те са наречени „маски", защото чрез тях се представят едни качества на властимащите, но всъщност се прикриват други. Така чрез външната представителност на практика се премълчават нелицеприятни страни от начина на прилагането на властта. Във връзка с това са дефинирани десет маски, които са само част от стремежа на властта да спечели привърженици или да прокара политика в нечий интерес чрез външна показност. Разгледани са последствията от това. Маските на властта са систематизирани в две групи – икономически и социални, като е характеризирано проявлението на всяка от тях. Предложени са варианти за превантивни мерки за преодоляване на конкретните последици от действията на властта зад маска.

Направено е въведение в проблематиката на един специфичен и важен аспект във финансовото управление на компаниите на сегашния етап – процеса на създаване на стойност. В контекста на този процес трябва да се оценяват както вземаните в компаниите инвестиционни и финансиращи решения, така и изпълняваните политики и стратегии. Изследването е съсредоточено върху степента на създаване на стойност от компаниите на международните капиталови пазари през годините след глобалната финансова криза. Във връзка с тоава е анализирана, от една страна, динамиката в основните показатели за възвръщаемост на капитала, а от друга – динамиката в цената на капитала. На тази база е изследван процесът на създаване на икономическа добавена стойност (EVA) в компаниите в условията на стагнация на повечето капиталови пазари.

Изграждането на ефективна рискова култура е една от най-важните посткризисни задачи на банковия мениджмънт. За решаването й е необходимо ръководните инстанции в банките да предприемат редица мерки – от задаване на „тона на върха", през установяване на компетентни в управлението на риска и координирани помежду им организационно-структурни единици, до разработване на механизми за „имплантиране" на желаното рисково съзнание сред целия персонал. Във връзка с това са представени резултати от анкетно проучване, проведено сред банките в България, които показват до каква степен те вече осъществяват стъпки в тази посока. Въз основа на най- съществените проблеми, установени в проучването, се мотивира необходимостта от предприемане на целеви мерки в три направления: извършване на структурни и процесни оптимизации на рисковото управление; повишаване на ефективността в работата на рисковите инстанции; насърчаване на ангажираността и интегрираността на банковия персонал към рисковата проблематика

Представено е емпирично проучване на стратегиите на зърнопроизводители и пчелари от Русенска област. То констатира и за двата отрасъла сравнително ниската степен на стратегическа ориентация към техните пазари (клиенти), съюзници и конкуренти, като основният стремеж е усвояване на субсидии. Тактическият им инструментариум се основава на продукти с ниска добавена стойност (суровини). Слабо е използването на правнозащитени интелектуални продукти и иновации с пазарна насоченост, респ. и постигнатата степен на диференциация. Субсидирано се закупуват средства и технологии за намаляване на себестойността на производството, а пласментът на продукцията е чрез посредници (търговци на едро и дребно) на неорганизирани пазари. Не се използват възможностите на онлайн пазарите и на организираните пазари за хеджиране и намаляване на риска. Установява се насоченост към разходни подходи на ценообразуване и пасивна ценова политика на нестабилни суровинни пазари. Констатирано е, че зърнопроизводителите от Русенска област печелят повече в сравнителен план спрямо пчеларските стопанства не само защото са по-субсидирани, но и защото имат по-добра пазарна ориентация и по-голяма степен на интеграция и диверсификация, респ. по-успешна стратегическа насоченост.

Кралската шведска академия на науките реши наградата на Шведската национална банка за постижения в областта на икономическите науки в памет на Алфред Нобел да бъде присъдена на Ричард Талер „за приносите му към поведенческата икономика“. Ричард Талер1 е роден на 12 септември 1945 г. в Иист Ориндж, Ню Джърси, САЩ. Защитава докторска дисертация на тема „Колко струва спасяването на един живот: пазарна оценка“ през 1974 г. в университета Рочестър, САЩ.

Наскоро излезе от печат новата книга на доц. д-р Яница Димитрова, в която е синтезирано теоретично знание за отношенията между стратегията, структурата, корпоративната култура и културата на иновациите. Книгата включва увод, 2 глави и библиография. В увода авторът анализира динамичната среда, в която функционират организациите, необходимостта от тяхната адаптивност спрямо непрекъснато променящите се потребности и поведение на заинтересуваните страни.