Представени са разнообразни ракурси за задълбочено изучаване и систематизиране на обученията в рамките на активната политика на пазара на труда (АППТ), вкл. и като съвкупност от формални и неформални обучения. Акцентирано е върху тяхната роля като компонент във водещия показател за напредък в изпълнението на Националната стратегия за учене през целия живот – участие на населението на възраст 25-64 години в образование и обучение. Въз основа на направения анализ са формулирани предложения за усъвършенстване на методическия подход за систематизиране на провежданите в рамките на АППТ формални и неформални обучения в отчетните документи, свързани с Годишния обзор на Агенцията по заетостта и с Годишния доклад за изпълнение на Националната стратегия за учене през целия живот 2014-2020. Това създава предпоставки за усъвършенстване на връзките и взаимодействието между институциите, които са заинтересувани страни в АППТ, и за осигуряване на синергия от техните усилия и дейности.

Изследването на големите градски центрове като туристически дестинации се извършва от различни гледни точки. Тяхното анализиране е значимо, тъй като те са носители на важни характеристики за избора на дестинацията от потенциалните потребители посредством определяне на нейната привлекателност. Посочените аргументи формират основа, от която се извежда дефиницията на понятието „градска туристическа дестинация" и се определят подходи, които имат значение за формирането на концептуални и практически модели за измерване на нейната привлекателност. Във връзка с това са представени методите за измерване на привлекателността на градската туристическа дестинация, Обърнато е изрично внимание на един от тях – The Global Power City Index, като е направен преглед на резултатите от неговото прилагане. Анализирана е класацията на десетте най-привлекателни градски туристически дестинации в света за периода 2014-2016 г.

Проучени са въпросите, свързани с определянето и изчисляването на разходите за логистика на макроравнище във връзка с различните подходи към отразяването на тези разходи в статистическите отчети на отделните страни. Анализирани са международните счетоводни практики и класификациите на логистичните разходи и въздействието им върху конкурентоспособността и производителността на националната икономика. Доказана е хипотезата, че разходите за логистика влияят значително върху конкурентоспособността на стоките и услугите, но не са отражение на производителността на логистичните операции в съответната държава. Във връзка с това е представен сравнителен анализ на макроикономическите показатели на различните страни и тяхното класиране по отношение на глобалната конкурентоспособност и логистичните резултати. Подробно е разгледано изчислението на разходите за логистика в Украйна въз основа на статистическото отчитане, както и на базата на модела на регресия и метода MALC. Направен е преглед и е извършен сравнителен анализ на подходите за изчисление на логистичните разходи в Украйна и в Китай, като са посочени факторите, влияещи върху тяхната величина и динамика. Формулирани са практически препоръки относно контрола и анализа на разходите за логистика в Украйна и развитието на логистичната инфраструктура.

Анализирани са възможностите за фискално и монетарно въздействие върху икономическия цикъл на България в условията на паричен съвет. Идентифицирани са детерминантите на фазата на икономическия цикъл и на разрива на брутния вътрешен продукт на страната за периода от първото тримесечие на 2000 г. до второто тримесечие на 2017 г. С помощта на метода на логистична регресия на времеви редове и метода на най-малките квадрати е изследвано въздействието на задължителните минимални резерви, бюджетните приходи, бюджетните разходи, бюджетното салдо и държавния дълг върху фазата на икономическия цикъл и разрива на брутния вътрешен продукт. Получените резултати показват, че върху разрива на БВП оказват статистически значимо въздействие всички изброени променливи без държавния дълг, а върху фазата на икономическия цикъл – всички без бюджетните разходи.

Анализирани са типовете данъчни системи на страните от ЕС и влиянието им върху икономическия растеж. Проследени са различията, както и тенденциите в трите вида системи – подоходна, потребителска и хибридна. Изследването се базира върху опита на всичките 28 страни-членки и обхваща времевия период 1999-2015 г. За емпиричния анализ е използван линеен регресионен модел под формата на МНМК, въз основа на който са изведени зависимостите при различните данъчни системи. Резултатите показват, че при държави с потребителска данъчна система преразпределението през бюджета е по-ниско, отколкото в такива с подоходна и хибридна система. Установена е и връзка с икономическия растеж – страните, които поддържат подоходна система, бележат по-висок икономически ръст, тези с потребителска са с по-слаб, а в държавите с хибридна данъчна система е налице и висок, и нисък растеж.

Представени са основните различия между неокласическата финансова теория и поведенческите финанси, изразяващи се в концепцията за рационалност на стопанските субекти, понятието за обективна вероятност, моделите за оценка на финансови активи, теорията на портфейла и хипотезата за ефикасните пазари. Изведени са теоретичните предположения и практическите приложения, върху които се градят теорията за очакваната полезност и теорията на перспективите като най-бележити достижения съответно на конвенционалната и на поведенческата теория. Систематизирани са психологическите въздействия, които определят начина, по който стопанските субекти вземат решения в несигурна среда за разлика от очакванията според нормативната теория. Разгледани са вижданията на двете конкурентни направления във финансите относно финансовите пазари, ценните книжа, решенията, вземани от инвеститорите, и съставяните от тях портфейли.

Днес да се пише книга за властта и политиката в съвременна България никак не е лесно, защото най-вероятно авторът би бил обвинен в конюнктурно използване на обстоятелствата. Това обаче не е попречило на чл.-кор. проф. Димитър Димитров да провокира своята творческа дързост при разработването на новата си монография по тази проблематика. Внимателният прочит на книгата неизбежно ни насочва към фундаменталната идея за това какво представляват властта и политиката в модерната социологическа и политическа наука. И трябва да отбележим, че тя (идеята) пронизва аналитичните размишления на автора, давайки отговор на редица ключови въпроси като: каква е същността на властта и в какво се изразява нейната притегателна сила; как се вписва политическата власт като сърцевина в структурата на политическата система; докъде се простира обхватът на тази власт при разгръщането на политическия процес; в какво се изразява предметната област на социологията на политиката; какво е мястото на политическите партии и елит в нашата модерна съвременност; доколко политическите лидери са готови да участват ефективно в политическите процеси, отговаряйки на дръзките предизвикателства на глобализацията, и т.н.