Разгледан е социалният потенциал като източник за развитие и устойчиво функциониране на обществено-икономическата система. Подчертано е, че икономическият прогрес може да се окаже регрес, ако не се инвестира и в човека. Очертани са и са анализирани два основни проблема. Първият е за връзката между човешкото поведение и социалния потенциал. Акцентирано е върху ценностната система като базово различие в човешкото поведение, както и върху някои психологически аспекти на мисловните модели на личността и поведението. Вторият проблем се отнася до конкретни поведенчески прояви, които пречат да се разкрие социалният потенциал. Тяхното познаване и стремежът да се елиминират в управленската практика може да доведе до повишаване на ефективното функциониране на обществено-икономическата система.

Предложен е холистичен подход за оценка на интегралната, икономическата, социалната и екологичната устойчивост на агроекосистемите в България, който включва система от 17 принципа, 35 критерия и 46 показателя и референтни стойности. Оценена е общата и аспектната устойчивост на 7 типови и 10 специфични агроекосистеми в страната. Оценките са базирани на първична информация, събрана от мениджърите на типични ферми на територията на различни агроекосистеми в 4 географски района. Изследването установява, че съществува значителна вариация в нивата на интегрална и аспектна устойчивост на агроекосистемите от различен вид, както и в приноса към устойчивостта на отделните подотрасли на селското стопанство и ферми от различен юридически тип и размери, като индивидуалните показатели с най-високи и ниски стойности показват критичните фактори, повишаващи или понижаващи устойчивостта.

Разгледани са три групи въпроси, свързани с: тенденциите в производството на продоволствени продукти; възможностите, които предлага Общата селскостопанска политика на ЕС, и степента на използването им; съответствието между предлагането (от страна на производството) и търсенето на продоволствени продукти.

Изследвана е динамиката банковото кредитиране в България през периода 2007-2017 г. Въз основа на направеното сравнително проуч- ване на динамиката на брутните кредити и аванси у нас и в останалите държави-членки на Европейския съюз (от и извън Еврозоната) са изведени основните тенденции в тази област в нашата страна и в ЕС.

Изследвани са промените, възникнали в политикономическите системи на четвъртата индустриална революция в резултат от въвеждането на 3D принтерите (т. нар. адитивни технологии). Разгледани са появата, същността и историческото развитие на 3D принтерите. Анализирани са областите на приложението им, които все повече се разширяват. Очертани са промените в икономическата подсистема, които се предполага, че изискват изменения в цялостното отношение между икономика и политика, а с това и трансформации в политикономическите системи. Тези промени са проследени от гледна точка както на новите предизвикателства, на които ще трябва да реагират държавите, така и на разгръщащите се трансформации в глобалните разделение на труда и стойностни вериги, които ще имат радикални следствия за геоикономическите и геополитическите баланси в света.

През 2019 г. се навършват 120 години от рождението на един от първите видни представители на българската статистическа мисъл със свое място в науката и обществото. Научното наследство на акад. проф. д-р Иван Стефанов е многопластово – от публикации в периодичния печат, съдържащи анализи и оценки по текущата икономика, финанси, демография, до конкретни изследвания, статистическа теория и методология в студии и учебници, които носят и монографично съдържание. Неговите публикации се отличават с ясен и точен аналитичен език. Не по-малко дълбоко и ярко се откроява отношението му към всички, с които работи като преподавател и учен – внимателен, отзивчив, учител в житейско и научно отношение.

Колективната монография „Идва ли времето на нов протекционизъм?“ е резултат от научната дискусия на кръглата маса по същата тема, проведена във Висшето училище по застраховане и финанси на 21 ноември 2017 г. и ръководена от доц. д-р Даниела Бобева (ИИИ при БАН и ВУЗФ) и доц. д-р Виржиния Желязкова (ВУЗФ). В нея взеха участие преподаватели от ВУЗФ и шест университета в България, учени от БАН, заместник-министри и други представители на изпълнителната власт в миналото и днес, представители на бизнеса и на банките, както и неправителствени организации.