Направен е анализ на вече приложени социални иновации след 2007 г.,който позволява обобщения на техните положителни страни и слабости. Възоснова на него и с отчитане на перспективите на заетостта след 2020 г. са очертани изискванията за по-активно използване на иновативния процес в политиките за заетост в България.

Анализирани са данъчната структура на България и връзката й с икономичес кия растеж за периода 2003-2015 г. Резултатите показват, че бюджетните  приходи на България зависят главно от данъци, облагащи потреблението.  Установява се, че по време на икономически растеж данъчните и неданъч ните приходи формират необходимите фискални средства в бюджета. По  време на криза приходите са недостатъчни и се формира бюджетен дефицит  и последващо увеличение на държавния дълг. Налице са статистически  доводи, че бюджетните приходи са в обратнопропорционална връзка с ико номическия растеж и създават условия за неговото понижаване. Държавните  разходи са в правопропорционална зависимост с растежа и водят до пови шаването му. Иконометричните оценки и интерпретацията на резултатите са  направени с многофакторна линейна регресия с включена фиктивна про менлива (OLS with dummy variable), двустъпкова линейна регресия (TSLS)  и векторен авторегресионен модел (VAR models).  

Представени са емпирични доказателства за данъчната плаваемост като оценка на ефективността на данъчната система. Анализът на плаваемостта цели да проследи дали данъчните приходи следват икономическия растеж и с какъв темп. В изследването са включени страните от ЕС-28, като данните са разделени на три панела: потребителска, хибридна и подоходна данъчна система. Обхванат е периодът от 1999 до 2015 г. Чрез авторегресивен раз- пределителен модел с лагове във времето се установява, че при хибридната данъчна система краткосрочната и дългосрочната данъчна плаваемост е най-висока, което означава, че този тип данъчна система е най-ефективен и бележи най-голям ръст в икономическия растеж.

Научното ръководство на докторанти (в частност и по стопански науки) в България е недостатъчно обгрижван процес. В него съществуват сериозни пропуски, които трябва да се преодоляват методично при обучението в третата степен на висшето образование. Във връзка с това са обобщени мястото и ролята на научния ръководител в докторантурата по стопански науки и са очертани възможностите за усъвършенстване на този процес. Представени са основни аксиоми, характерни черти и експертна оценка на образа на научния ръководител, критерии за неговия избор, предметни фокуси на дейността и съвременна ориентация на научното ръководство. Тези моменти в изследването са организирани в две части: (1) инвентаризиране на портрета на научния ръководител и (2) необходими и възможни промени на научното ръководство в условията на икономиката, базирана на знанието.

Представено е кратко обобщение на приносите на Уилям Баумол в икономическата теория. Баумол проявява жив интерес към множество области на икономическата наука и подобрява (в съавторство) съществено нивото на изследванията в икономиката на околната среда, индустриалната организация и изследванията на предприемачеството. Фокусът тук е работата му върху предприемачеството. Институционалната рамка на дадено общество прави неговите предприемачи продуктивни или непродуктивни, а в някои случаи и разрушителни. Съгласно тази логика икономическата политика може да бъде използвана с цел да направи предприемачите производителни за обществото и така да доведе до растеж, благосъстояние и развитие.

През 2011 г. проф. д-р Зоя Младенова публикува голяма монография за състоянието и развитието на неокласическата теория в света през ХХ и началото на ХХI век. Наскоро излезе от печат втората й монография – за „смяната на парадигмата” (прехода) в икономическата теория в България в годините след 1989. Двете издания са тематично свързани: първото е за доминиращата теория в света, второто – за прехода към нея в България. В този смисъл съдържателно, а и по замисъла на автора им (вж. с. 13 на първата монография и с. 3-4 на втората) двете монографии могат да се разглеждат като публикувано в два тома широкообхватно изследване върху въпроси от историята и състоянието на икономическата теория в България и в света. В българската литература няма аналогично двутомно издание.