Разгледани са пропуските в механизмите на защита на уязвими потребители на енергия в България. Обоснована е тезата, че липсата на адекватни механизми за защита предизвиква появата на четвърти стълб на енергийната бедност извън най-често цитираните три стълба – високи цени на енергия малки доходи и ниско ниво на енергийна ефективност на сградите. Направен е преглед на механизма за достъп до справедливост на домакинствата в енергийния сектор в България, като се започва от Националния омбудсман, общинските омбудсмани и омбудсманите в енергийните компании. Обобщени са основните проблеми, срещани при енергийното правосъдие за домакинства в сектора, и начинът, по който държавните институции отговарят на тези проблеми. В заключение е установено, че гражданите в България се сблъскват с високи нива на енергийна несправедливост, с която трябва да се борят, ползвайки неефективните механизми за защита на потребителите. Тази ефективност зависи от отговорните лица, а не от правни и административни процеси.

Направен е опит да се определи и анализира предметът на енергийната сигурност в бизнеса. Представена е характеристика на състоянието на енергийния бизнес в ЕС и конкретно ситуацията в България. Показано е мястото и значението на гарантирането на енергийната сигурност в бизнеса и е очертана перспективата за развитие както на отрасъл „Енергетика“,така и на бизнеса и на националното стопанство.

Представен е авторски интегриран модел, валиден за всеки агросектор и регион по отношение на неговите маркетинг стратегии в контекста на зелената кръгова биоикономика. Той показва, че изследваният проблем има както секторен, така и регионален характер. Във връзка с това най-напред са анализирани стратегиите на секторно и регионално ниво в контекста на зелената кръгова биоикономика. След това на примера на маркетинг стратегиите на сектор „Пчеларство“ от област Русе са изследвани регионалните ресурси, зелените пазари и късите вериги за реализация, кръговият дизайн с интелигентна зелена специализация и зелените маркетинг политики. Маркетинг стратегиите на сектор „Пчеларство“ от област Русе създават нови зелени пазарни сегменти на пчелни и други продукти, които разширяват регионалните пазари, генерират и стимулират развитието на зелени икономики на местно ниво, намаляват разходите и времето за доставка и замърсяването на околната среда, формират нови индустрии, екосистемни и други услуги, които водят до конкурентоспособно и устойчиво екологично развитие на региона в дългосрочен план.

Представено е равнището на конкурентоспособност на държавите от ЕС-27 през 2019 г. Показано е и състоянието на марковата активност за същата година, измерено с брой заявени марки за включените в проучването държави. Изследвана е връзката „конкурентоспособност на националната икономика – маркова заявителска активност“ през 2019 и през 2017 г. Потвърдено е наличието на положителна корелационна връзка между марковата активност и равнището на конкурентоспособност на държавите от ЕС-27 за изследваните години.

Иван Посошков е смятан за един от основателите на руската икономическа мисъл. Той е автор на първия в нейната история систематизиран трактат по икономически въпроси „Книга за оскъдицата и богатството”, която след три години ще отбележи своята 300-годишнина. Идеите на Посошков предизвикват нестихващ интерес сред историците на икономическата наука, като за продължителен период от време той е третиран като представител на школата на меркантилизма в Русия. През последното десетилетие обаче главно, но не само в руската специализирана литература се разгръща дискусия относно категоризирането на неговата концепция с оглед на отнасянето й към конкретна школа/направление в икономическата наука. Целта на статията е да се извърши критичен анализ на предлаганите аргументи и да се направи опит за осмисляне на мястото на вижданията на Посошков в историята на икономическите учения, в резултат от което

неговата концепция е категоризирана в рамките на „камерализма“.

Хайнрих фон Щакелберг е автор на няколко основополагащи концепции в икономическата теория. Най-известни са приносите му в областта на анализа на пазарната структура. От 30-те години на XX век насам неговата теория за нестабилността на пазарите е крайъгълен камък на теоретичната икономическа наука. Когато фирмите вземат зависими и независими решения в условията на олигополистична пазарна структура, резултатът рядко е стабилно равновесие. Фирми, определяни като водачи по Щакелберг и последователи по Щакелберг, могат да бъдат намерени на множество пазари в действителността. Пълният потенциал на приносите на Щакелберг обаче започва да се изяснява едва с утвърждаването на теорията на игрите и на линейното програмиране. В теорията на цените и на монопола немският учен развива основни принципи, които залягат в съвременните икономически учебници. Студентите по икономика и стопанско управление изучават в първи курс тези теории вече повече от 80 години след създаването им. В статията са представени обобщено двете му главни творби, посветени на пазарните структури и на ценовата теория.

As a first tranche measure to fight the economic disruption of the lock-down and part of the strategy to revive India’s battered economy, a liquidity infusion for the power distribution companies was announced under the Atmanirbhar Bharat (self-reliant India) scheme. The present study aims to discuss the overdue, outstanding, and disputed amounts of the sixty-one power discoms from April 2020 to September 2020. The author pointed out that the amounts due by thediscoms to generator companies have risen to Rs. 94,000 crores while the Indian government will provide only a total liquidity infusion of Rs. 90,000 crores for the needy electricity distribution companies. The payments owed by electricity utilities have risen to Rs. 1.24 lakh crore, which is more than 20 percent higher than for the same period last year. Subsequently, the debts of the discoms to generating companies are growing, making discoms unsustainable as unpaid power producers threaten to stop electricity supply to states.

Въпросите за сливанията и придобиванията в международния бизнес са обект на различни области на научното познание, но в българското научно пространство има сравнително малко публикациите по тях. На този фон интерес представлява книгата на проф. д.ик.н. Данаил Данаилов, в която той доразвива трайно присъстващата в изследователския и преподавателския му портфейл тема за бизнес комбинациите в контекста на глобализацията, дигитализацията и пандемията от COVID-19. Кое определя релефността на това издание? Внимателният прочит позволява да се откроят няколко изследователски линии.