Статии

• Гарабед Минасян — Институт за икономически изследвания при БАН

  МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА: ПРАВИЛА СРЕЩУ ДИСКРЕЦИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Дискутирани са принципните основи на макроикономическата политика. Проследено е развитието на идеите по формирането на макроикономическата политика и по-специално на цикличния преход от спазване на твърдо установени правила към дискреция и обратно, към ограничаване на свободата при формиране на макроикономически въздействия. Приведени са основания за плюсовете и минусите на дискрецията пред управлението въз основа на строго формулирани правила. Особено внимание е отделено на българската практика и традиция. Доказва се, че българският управленски елит не е съумявал исторически да се възползва от възможностите на дискреционното управление и като правило е злоупотребявал (съзнателно или не) с правото на по-голяма управленска свобода. Обратно, когато макро- икономическото управление е трябвало да се съобразява с конкретни императивни ограничения, резултатите са били предимно положителни. Българската практика потвърждава теоретичния резултат, че загубите от лошо провеждана дискреционна макроикономическа политика в национален мащаб са много по-големи, отколкото ползата от евентуално добре формулирана и следвана политика. В резултат от проведения анализ са формулирани конкретни предложения, в които основната идея е придържане към ясно определени правила на фискалната политика и концентриране усилията на държавата към изграждането и функционирането на адекватни пазарни институции.

• Искра Белева — Институт за икономически изследвания при БАН

  ТРУДОВИЯТ ПАЗАР НА БЪЛГАРИЯ - ИНТЕГРАЦИОННИ ПРОБЛЕМИ И РЕШЕНИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Анализирано е състоянието на трудовия пазар в България през призмата на базовите критерии за присъединяване към ЕС и изискванията за равнопоставеност на страните. Очертани са проблемни сфери като устойчиво неравновесие между търсене и предлагане на труд, ниска трудова активност, неефективно преструктуриране на заетостта, значително изоставане в развитието на високотехнологичен тип заетост и изоставащо развитие на качеството на човешкия потенциал. Посочена е необходимостта от преориентиране на регулациите в трудовия пазар с оглед доближаване до критериите за членство в ЕС към намаляване на скритата заетост, повишаване на адаптивността на работната сила и ориентиране на активните политики на пазара на труда към целеви подбор на рисковите групи.

• Пламен Чипев — Институт за икономически изследвания при БАН

  КОРПОРАТИВЕН КОНТРОЛ В ПУБЛИЧНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ В БЪЛГАРИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Предмет на изследването са два важни проблема – как се разкрива информацията за корпоративния контрол и какъв е неговият модел в българските публични предприятия. Анализирано е въвеждането и прилагането на директивата на ЕС, третираща разкриването на информация, както и статистическо изследване на корпоративния контрол в 104 съществени публични предприятия, търгувани на Софийската фондова борса, чрез тяхната акционерна структура. Сред най-важните заключения на изследването са. Първо, възприемането на строгите изисквания на Европейската директива 88/627 е безспорен успех за по- нататъшното развитие на нормативната база, регулираща публичните компании и търговията с техните ценни книжа. В същото време нейното практическо прилагане не е достатъчно последователно, което не е в интерес на инвеститорите, главно миноритарните и индивидуалните. Второ, собствеността на публичните компании в момента е строго концентрирана в ръцете на малък брой акционери. Последните разполагат с контролиращи гласове над 50%, което им позволява да извличат много повече изгода от управлението на компаниите, отколкото да разчитат на класическите инвестиционни цели за капитален доход и дивиденти.

• Нина Янкова — Институт за икономически изследвания при БАН

  СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ РАЗЛИЧИЯ НА ОБЩИНИТЕ В Р БЪЛГАРИЯ ЗА ПЕРИОДА 1998-2000 Г.

  Резюме ▾ PDF

  Развитието на общините в страната за периода 1998-2000 г. се оценява с помощта на интегрален измерител, построен върху обобщаващи измерители за: икономическото състояние; доходния статут на населението; финансовото състояние на общината; инвестиционната й активност; изградеността на техническата инфраструктура и показатели за равнището на безработица и динамика на населението на общините. Оценени са различията в тяхното развитието и са направени сравнения с предходни периоди. По емпиричен път е доказано, че със стабилизиране на макроикономическата среда тези различия нарастват. С помощта на приета работна хипотеза и разработени теоретични модели за устойчиво развитие е оценена всяка конкретна община. Изследвано е взаимодействието между равнище на социално-икономическо и човешко развитие.