Статията е посветена на 230-годишнината от публикуването на съчинението на Адам Смит “Богатството на народите” (9 март 1776 г.). Обект на изследване е либералният свят на Смит и социалното благоденствие. Изтъкнат е неговият принос като първосъздател на модела за “икономическия човек”, според когото в основата на стопанската дейност стои личният интерес. Специално внимание е отделено на изгодите в микро- и макроикономически аспект от свободната външна търговия, на отрицателните ефекти от монополните търговски компании, на обоснованото от Смит разбиране за космополитичния характер на капитала. Посочено е мястото, което той отрежда на държавата в икономиката. Обект на изследване са и развитите в зародишна форма идеи на Смит за външните фактори (екстерналии), за преструктурирането на естествените монополи, за държавата като лош стопанин. В спор с някои автори, които неоправдано приписват идеята за оптимално разпределение на ресурсите на икономистите-неокласици, се отстоява разбирането, че наченки на тази идея се срещат още при Смит, че има основание той заслужено да бъде причислен към и предшествениците на институционализма. Новият прочит на творчеството на Смит е не само оценка на неговите заслуги и на личността му, но и обяснение на настоящето и поглед в бъдещето.
