Статии

• Редакция

  ЗА НЯКОИ ПЕРСПЕКТИВНИ НАУЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ И ПРОБЛЕМИ В ИЗСЛЕДВАНИЯТА НА ИКОНОМИКАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЗЕМЕДЕЛСКОТО ПРОИЗВОДСТВО В Р БЪЛГАРИЯ

  Резюме ▾ PDF

  Промените във външната среда за агробизнес извеждат на преден план адаптацията на земеделието в България към тях. Това може да стане успешно с изпреварващи стратегически решения на държавно ниво, последващи от решения на бизнес-структурите. За целта обаче са необходими съответни научни изследвания, които да поставят основите на съответни стратегии. Анализът на средата за агробизнес и на очакваните изменения в нея позволява да се прогнозират направленията, по които трябва да се осъществяват изследванията - глобализация, интеграция и устойчиво развитие на земеделието; промените в климата и устойчивото развитие на отрасъла; икономически и социални последици в земеделието от приложението на Общата селскостопанска политика на ЕС. Успешното провеждане на изследвания на конкретни проблеми в посочените направления изисква реализиране на друга политика на организацията, финансирането и кадровото осигуряване на научните изследвания.

• Венелин Бошнаков — Университет за национално и световно стопанство

  ЕМПИРИЧНИ ОЦЕНКИ ЗА НАГЛАСИТЕ НА ЗАВЪРНАЛИТЕ СЕ БЪЛГАРСКИ ЕМИГРАНТИ

  Резюме ▾ PDF

  Анализиран е профилът на завръщащите се емигранти, техният задграничен опит и доходи, удовлетвореността и нагласите им за повторна (циклична) емиграция. Използвани са данни от уникално представително изследване на домакинствата и техните членове, които са били в чужбина през периода 2001-2005 г. Направени са оценки на два бинарни регресионни модела. Независимите променливи отразяват социално-демографския профил и опита в чужбина на завърналите се емигранти. Удовлетвореността е свързана с възраст, продължителност на престоя зад граница, квалифицирана работа и работа с официален договор, както и заетост в услугите. Въпросът “да замина ли отново” е с ясен утвърдителен отговор за завърналите се емигранти. Българският пазар на труда обаче е изправен пред сериозен дефицит в редица професии, което се потвърждава от констатацията, че по-високият образователен ценз действа като възпиращ фактор по отношение вероятността за повторна емиграция.

• Мария Сотирова

  ТЕОРЕТИЧНИ ВЪЗГЛЕДИ И КОНЦЕПЦИИ ЗА ГЪВКАВАТА ЗАЕТОСТ

  Резюме ▾ PDF

  Разгледани са основни теоретични концепции, чрез които се обяснява генезисът, същността и еволюцията в представите за гъвкавата заетост. Нейното възникване се свързва с действието на конюнктурни фактори, а развитието и разпространяването й се аргументират с действието на структурните фактори и трансформации в системите на заетост. По- конкретно внимание е отделено на две концепции: дерегулацията на пазара на труда и нейното отражение върху институционалните регулации на условията на заетост и концепцията “flexicurity”, “гъвкавост и сигурност на заетостта”, чрез която се прави опит да се комбинират гъвкавост на работното място със сигурност на заетостта. Или социалната защита се измества от защита на работното място към защита на заетостта. На фона на приведените теоретични възгледи и концепции е направен опит да се очертае теоретичната състоятелност на проблема, неговата практическа значимост, като е акцентирано на дълбоките промени и предизвикателства, които процесите на гъвкавост отправят към системите на заетост.

• Антоанета Златкова — СУ „Св. Кл. Охридски“

  ПРИЗНАВАНЕТО И ОСТОЙНОСТЯВАНЕТО НА НЕПЛАТЕНИЯ ТРУД – НЕОБХОДИМО УСЛОВИЕ ЗА НАМАЛЯВАНЕ НА БЕДНОСТТА

  Резюме ▾ PDF

  Неплатеният труд е разгледан в негативен и позитивен план. От една страна, са разкрити ефектите на този труд, генериращи бедност, и са дадени препоръки за тяхното ограничаване. От друга страна, вниманието е насочено към позитивните му въздействия като дорегулатор към пазарните и административните механизми за управление на икономическите и социалните процеси. Представени са измервания и остойностяване на неплатения труд, които да подпомогнат неговото обществено и нормативно-правно признаване с цел извеждане на заетите с него от групата на икономически неактивните лица и създаване на основание за тяхното социално осигуряване. Дадени са по-разширени измервания на неплатения домашен труд поради големия му относителен дял в структурата на общия неплатен труд и сериозния му принос за нарастване на бедността сред жените с деца и трудоспособните лица с големи семейни (домашни) задължения, с ограничен достъп до пазара на труда по тяхна причина.

• Енчо Жеков

  ПРИЕМСТВЕНОСТ НА ИЗМЕНЕНИЯТА В СТАТИСТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ

  Резюме ▾ PDF

  Изследвани и оценявани са приемствеността и последователността на структурните изменения. Анализиран е предложеният от Г. Минасян коефициент на насоченост на структурната динамика (КНСД). Същият е изведен във вид, който позволява да бъде изчисляван непосредствено от относителните дялове на частите на структурите, и е нормиран в интервала от – 1 до + 1 (като частен случай на коефициента на линейна корелация на Пирсън-Браве). Разгледани са няколко приложения на този коефициент.

• Янош Корнай — Харвардски университет

  НАПРАВЛЕНИЯТА В СОЦИАЛНИТЕ НАУКИ: РАЗДЕЛЕНИЕ ИЛИ СЪТРУДНИЧЕСТВО?

  Резюме ▾ PDF

  Анализирана е връзката между различните направления от социалните науки – по-специално икономика, политика, социология и право. Установено е, че отделните направления са обърнати навътре и рядко използват резултати от другите социални науки. Разгледани са пет примера за интердисциплинарни подходи – теория на разумния избор, теория на игрите, многовариантен анализ на дългосрочните серии на националната статистика, използване на “меки” данни, “системна парадигма”. Посочени са и желаните посоки за промяна с оглед премахването на границите, които разделят направленията.