Анализирани са координираните безпрецедентни действия за пресичане на „свободното падане“ на американската и световната икономика. Във връзка с това е показана ролята на монетарната и на фискалната политика на правителствата. Разкрити са фундаменталните сходства и различия между Голямата депресия от 30-те години на миналия век и сегашната Голяма рецесия. Посочени са противоречивите резултати от прилаганите политики в САЩ и в ЕС и очерталата се тенденция към дефлация.

Анализирани са причинно-следствените връзки и количествените зависимости между равнищата на безработица и на инфлация в България. Извършено е статистическо изследване на зависимостта между двете икономически променливи, като са използвани месечни и годишни данни. Направена е съпоставка по отношение на получените резултати за България и за ЕС-28 и е оценено равновесното им равнище на безработица (NAIRU) за периода 2000-2013 г. (годишни данни) и януари 2000 – март 2014 г. (месечни данни).

Разгледани са два методически проблема. Първият е за дефиницията и възрастовите граници на младежкото население, който е дискусионен и нееднозначно решаван в научните изследвания и социалнополитическата практика. Вторият проблем е свързан с показателите на младежката безработица, които позволяват манипулации чрез едностранчиво боравене само с избран показател или чрез безсъдържателно противопоставяне на показатели. Дадени са насоки за следващ по-детайлен емпиричен анализ на младежката безработица в България. Предложена е класация на страните от ЕС-28 сумарно по три основни показателя на младежката безработица във възрастовия интервал 15-29 години, която значително се различава от популярната класация на Евростат само по показателя „квота на младежка безработица”.

Обсъдени са особеностите на иновационните процеси в туристическия сектор и значението на иновациите за развитието на веригата на доставки в туризма. Представени са основните направления на иновационната дейност в отрасъла. Разгледан е приносът на съвременните информационни и комуникационни технологии за понижаване на разходите, повишаване на качеството и ефективността при създаване на туристически продукти и в управлението на процесите във веригата на доставки в туризма. Подчертано е значението на новите информационни и комуникационни технологии за увеличаване на конкурентоспособността на логистичните системи в туризма чрез подобряване на обслужването на клиентите и създаване на нови маркетингови методики и разпределителни канали. Разгледани са принципите на устойчиво развитие на туризма и ролята на социалноотговорния туризъм за съхраняване на биологичния ресурс на планетата, националната самобитност, светов- ното историческо и културно наследство и за подпомагане на социално-икономическото развитие на отделните държави.

През 2013 г. в рамките на вътрешноуниверситетските изследвания (чл. 64, чл. 65а, чл. 90 и чл. 91 на ЗВО, в съответствие с Наредба 9/ 08.08.2003, чл. 4 ал.1 и чл. 9 от Вътрешните правила) в Стопанския факултет на ЮЗУ „Н. Рилски” в Благоевград беше проведено изследване на малките и средните фирми в Юго-западния регион на планиране. Целта беше да се анализират предприемаческите нагласи и оценките на предприемачите и други респонденти с отношение към сектора „Малък и среден бизнес“ относно ефективността на политиката за неговото подпомагане. Данните в 246 от разпространените над 300 анкети бяха оценени като представителни. По-нататък беше направено както обобщение на резултатите от събраните емпирични данни, така и беше изготвен общ обзор на самото понятие „политики спрямо МСП” така, както то се разбира в повечето страни-членки на ЕС с традиции и опит в подпомагането на този бизнес като важен фактор за жизнеспособността на съвременната пазарна икономика.

На 6 и 7 октомври 2014 г. в Института за икономически изследвания при БАН беше проведена международна научна конференция по една от най-важните теми за икономическото развитие на България „Икономически растеж: стимули и ограничители”. Тази проява премина под знака на честването на 145-годишнината от създаването на БАН. В нея взеха участие с доклади или присъстваха като гости много учени и преподаватели от страната: ИИИ и други институти при БАН, УНСС, СУ „Св. Кл. Охридски”, СА „Д. А. Ценов” - Свищов, ТУ – Стара Загора, НБУ, ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий”, ЮЗУ - Благоевград, ЛТУ, ВУФЗ, МВБУ – Ботевград, ПУ „Паисий Хилендарски“ и др. Чуждестранните гости от Великобритания, Франция, Румъния (Румънска академия на науките - РАН) и БЮР Македония поддържат от години различни форми на сътрудничество с учените от ИИИ при БАН.

Новата монография на доц. Никола Константинов* – един от водещите български автори по историята на социалното осигуряване в нашата страна, обхваща сравнително голям период. Неговите хронологически рамки са добре обосновани – началото е поставено през 1880 г., когато парламентът прие-ма първия нормативен акт по тази материя – за пенсиите на опълченците, участници в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. За крайна граница е приета 1925 г. – тогава със Закона за настаняване на работа и осигуряване при безработица завършва формирането на осигурителната система в България.