Обсъдени са варианти за развитие на съвременна политическа икономия в България. Политическата икономия се разбира като базисна (обща) теория за икономиката, различна от неокласическата теория. Отдадено е предпочитание на класическата традиция в развитието на икономическата теория. Смята се, че и в съвременната теория централно място би трябвало да заемат въпросите за източниците, създаването и разпределението на благата, за тяхното нарастване (икономически растеж) и за функционирането на икономиката, като се отчита, че тя съществува, функционира и се развива в природна и обществена среда и е в многостранни връзки с нея. Класическата традиция не е отнасяне на теорията от ХІХ век към съвременната икономика, а е продължение на класическата линия в теорията с отчитане на реалностите в съвременния свят.

Приложен е холистичен подход и е оценена устойчивостта на стопанствата на физически лица в страната. Представена е методиката на изследването и е направена обща характеристика на анкетираните стопанства. Оценени са интегралната, управленската, икономическата, социалната и екологичната устойчивост на фермите както общо, така и според различния им размер, производствена специализация, екологично и географско местоположение. Направена е оценка на факторите за подобряване на устойчивостта на фермите и са представени изводи за по-нататъшни изследвания и усъвършенстване на оценителната практика в отрасъла.

След въвеждането на икономическите реформи индийската икономика расте със забележителни темпове. Едновременно с това правителствените разходи също се увеличават многократно. Интересен е фактът, че бързото нарастване на публичните разходи се случва по времето на бързата приватизация. Основният дискусионен въпрос е дали високият растеж се дължи на повишените правителствени разходи и/или причина за по-големите правителствени разходи е растящата икономика. Има няколко теоретични предположения и емпирични подходи, опитващи се да намерят отговор, но те не са единодушни, а изводите им са силно противоречиви и фрагментирани. В този контекст тук е направен опит да се преразгледа посоката, същността и силата на връзката между правителствените разходи и ико- номическия растеж в Индия в дългосрочен план чрез иконометрично моделиране. Целта е и да се провери дали индийският сценарий потвърждава Закона на Вагнер, или поддържа хипотезата за кейнсианския растеж. Изследвани са данни, обхващащи периода на икономическа реформа от 1991-1992 г. до 2015-2016 г. Прилагането на подходящи иконометрични техники (тестове за коинтеграция, оценка чрез модел на векторната авто-регресия (VAR), тест за причинно-следствената връзка на Грейнджър, функция на реакцията и декомпозиция на вариацията) доказва съществуването на дългосрочна връзка между растежа и правителствените разходи. Резултатите от проучването сочат, че размерът на публичния сектор е в положителна зависимост от темпа на растеж на БВП в дългосрочен план, както и че промените в БВП могат да бъдат позитивно обяснени с правителствените разходи. Те дават аргументи в подкрепа както на Закона на Вагнер, така и на кейнсианската теория.

Обобщени са основните принципи на понятието „туристическа политика" като интегрирана част от държавната и световната политическа система. Анализирани са предизвикателствата, пред които е изправена туристическата индустрия в страните, развиващи туризъм, и тяхното решаване на базата на провежданите политики и добрите практики в управлението на туризма на държавите-членки и партньори на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Обсъдени са основните характеристики на туристическата политика и поведението на генериращите пазари през периода 2008-2014 г. на балканските страни (Гърция, Хърватия, Словения, Турция, България), класирани сред 50-те водещи туристически дестинации в световен мащаб. Направен е аналитичен обзор на структурата и методологията за оценка на индекса на конкурентоспособност в туризма. На базата на 90-те индивидуални показателя на индекса са анализирани конкурентните предимства и проблемните области пред развитието на туризма в изброените държави. Конкретизирани са предимствата на България в туристическия сектор, както и най-проблемните сфери, свързани с неговото успешно развитие. Обобщени са настъпващите промени в сектора в световен мащаб, които могат да окажат влияние върху бъдещето на туризма.

Счетоводната политика на предприятието е важен инструмент, с помощта на който се организира и представя информацията в годишния финансов отчет. В зависимост от целите, които ръководството на предприятието си поставя, то може да избере различни варианти на счетоводна политика, за да ги реализира. Това от своя страна може да доведе до изкривяване и дори до манипулиране на финансовия резултат на предприятието. За целите на управлението все по-важно значение придобива получаването на своевременна и по-детайлна информация, която обаче не може да се получи от финансовото счетоводство, а може да се осигури от управленското счетоводство. Оттук се повдига и въпросът за необходимостта от разработване и прилагане на счетоводна политика за управленското счетоводство, тъй като една и съща счетоводна политика не може да реализира различните цели на двете счетоводства. Във връзка с това поставената цел е да се изяснят причините за разработване на счетоводна политика за управленското счетоводство, какво съдържание се влага в това понятие и да се изведат разликите й спрямо счетоводната политика за финансовото счетоводство.

Определянето на регионални алтернативи за прогресивно развитие на малките страни е жизненоважно в съвременния свят на глобализация и ускорено технологично и обществено разделение. Издаденият от Института за икономически изследвания при БАН нов интердисциплинарен труд под научната редакцията на проф. д-р ик. н. Росица Чобанова и акад. Люпчо Коцарев е посветен на проблема за определянето на държавни и академични приоритети за научно и иновационно сътрудничество между България и Македония като предпоставка за намирането на такива регионални алтернативи.