Резюме: Анализирано е състоянието на икономиката и сформиралите се тенденции в резултат от Ковид пандемията. Очертани са потенциалните рискове (външни и вътрешни) за икономическото развитие и е направен анализ на перспективите в средно- и дългосрочен план. Констатирани са и са анализирани процесите на промени в банковата сфера, свързани с преразпределение на пазара на финансови услуги. По отношение на пазара на труда се заключава, че трудовите ресурси необратимо намаляват, вследствие на което качествените характеристики на работната сила придобиват основно значение за ефикасността на трудовата ѝ реализация. Като неблагоприятна тенденция е отчетен фактът, че гъвкавостта на предлагането на труд зависи в съществена степен от лицата във високите възрастови групи. Във връзка с разработването на Националния план за възстановяване и устойчивост се достига до извода, че България продължава да изостава в рамките на ЕС по отношение както на времето за подаване на Плана за възстановяване и устойчивост, така и на степента на покриване на отделните критерии и достъпа до финансови ресурси

Резюме: Изследвани са ключовите предпоставки, закономерности и процеси, свързани с проектирането и функционирането на високоефективни виртуални екипи. Прецизирани са индикаторите за екипна ефективност и са анализирани специфичните влияния на различни фактори върху непосредствените резултати – структура на виртуалния екип, социално-емоционална ангажираност и индивидуални характеристики на членовете на екипа, управление на изпълнението и виртуалната динамика на екипа. Фокусът е поставен върху основните предизвикателства за ефективността на виртуалните структури на организационно, екипно и индивидуално ниво. Изследвани са многостранните връзки в екипните структури през призмата на виртуалността и географската дисперсия. Целта е да се намери обща теоретична и методологична основа, която да идентифицира концептуалните измерения на екипната ефективност във виртуална среда.

Ключови думи: виртуален екип; индикатори за екипна ефективност; човешки и социален капитал; е-лидерство; виртуална динамика; социално-емоционална ангажираност; управление на изпълнението

Резюме: Систематизирани са основни отличаващи характеристики на взаимодействията между стопанските агенти в индивидуалистични и колективистични култури. Предложено е кратко обобщение на дебата в литературата относно връзката между култура и икономическо развитие и е обоснована продуктивността за икономическия анализ на доброто познаване на особеностите на националните култури. Обзорът по необходимост включва свидетелства и аргументи за съществуването на механизми, през които дълбоките аспекти на културата влияят чрез формирането на вярванията и предпочитанията върху икономическите резултати – това е демонстрирано нагледно през ефектите на социалния капитал. Някои от привидните противоречия в представените хипотези могат да бъдат разрешени, като се вземе предвид обхватът на групата, спрямо която се простират колективната идентичност и възприеманите споделени отговорности. Така се достига до основния извод от анализа, че видът колективизъм, който възпрепятства икономическото развитие, обикновено се заключава в лоялност към прекалено малка група от хора.

Резюме: Анализирани са рискове пред независимостта на регулаторните органи като основополагащ елемент при либерализацията на енергийните пазари в Европейския съюз в светлината на теорията за „улавянето“ (the capture theory). Изследвани са въпроси, свързани с нормативните аспекти и с актуалната съдебна практика, определящи параметрите и гаранциите за независимост на регулаторните органи. Те са разгледани в контекста на сегашната криза с цените на електрическата енергия и националните мерки, предприети за справяне с тези предизвикателства, по отношение на регулирания сегмент. Отправени са препоръки за привеждането в съответствие с добрите практики и с актуалните изисквания, свързани с независимостта на националния регулаторен орган в областта на енергетиката.

Резюме: Обект на изследването е банковото жилищно и потребителско кредитиране. Целта е да се установят и да се оценят факторите, влияещи върху кредитирането на домакинствата. Във връзка с това е извършен критичен анализ на използваните иконометрични модели за оценка и идентифициране на факторите в областта на кредитирането на домакинствата. Времевият хоризонт на историческите данни на иконометричния анализ е периодът 2004-2020 г., обхващаш пълен икономически цикъл.

Излезе от печат новата книга на проф. Алла Кирова и проф. Ирена Зарева „Академичната сфера и бизнесът в България: състояние и възможности за разширяване на сътрудничеството “, която е логично продължение на предишните публикации на авторите. В съдържателно отношение монографията включва въведение, три глави, заклю чение, списък на използваната литература и резюме на английски език. Във въведението е формулирана целта на научното изследване: „оценка на състоянието на сътрудничеството между академичната сфера (висши училища и научноизследователски организации) и бизнеса (предприятия) в България, идентифициране на проблемни области и на тази база – на възможности за неговото подобряване“. Поставени са и задачите, посредством които е постигната тази цел. Ясно са дефинирани предметът и обектът и коректно са представени ограниченията на изследването.

Монографичният труд „Българската стопанска политика в управленски контекст 1920-2020” на проф. д-р Иван Цанов претендира да е първият по рода си в България. И според мен претенцията му е напълно основателна – начинът, по който се третира стопанската политика, пречупена изключително през призмата на управлението, наистина става факт като реално осъществен подход към темата точно с тази книга. Авторът е много плодовит – това е тринадесетата му монография от общо 83 научни публикации на четири езика, като трябва да се подчертае неговата последователност и в избора на теми, и в постоянната практическа връзка с дългата му и полезна преподавателска дейност. Освен всичко друго проф. Цанов е автор и на девет учебника, но въпреки впечатляващото му преподавателско „портфолио” той е в огромна степен изследовател и това е неговата стихия.