В теорията и социалната практика изборът и оценката на инженерингови проекти се базират на изследваните в статията икономически модели. Изводът, който се налага, е, че на равнище детайлно проектиране преобладават техническите параметри, но на системно равнище икономическите характеристики и съображения са приоритетни. Признаването на значението на икономическата теория и маргиналния анализ за инженерната практика е сравнително ново и поради това – относително ограничено. Тази зависимост следва от прехода на инженеринга от конструирането на компоненти и механизми към разработването на системи. Комплексната икономическа оценка на алтернативни проекти е критична точка в процеса на анализ. Това налага да се използват не само качествени показатели, но и количествени методи за оценка на риска.
