РОЛЯ И РАЗВИТИЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ СЕКТОР В ОБЛАСТТА НА ТРАНСПОРТНАТА ИНФРАСТРУКТУРА НА БЪЛГАРИЯ (1879-1947 Г.)
Резюме
Анализирани са ролята и развитието на обществения сектор в главните отрасли на транспортната инфраструктура на новата българска държава до национализацията в края на 1947 г. Особената важност на обществения сектор в тях произтича както от лошото наследство, така и от липсата на достатъчно капитали в ръцете на българската буржоазия и нейния индивидуализъм. Опитът сочи, че алтернативата – подчиняване на развитието в тези сфери на чуждестранния капитал, е по-неблагоприятна, особено в дългосрочен план. Подобряването на транспортната инфраструктура е необходима предпоставка за напредъка на селското стопанство и индустрията, както и за създаването на вътрешния пазар и свързването му с външните пазари. Инвестициите в нея неколкократно надхвърлят тези в индустрията, а заетите са 40% от нейните. Икономическата ефективност от тези инвестиции е не само пряка, но и косвена. Тя се реализира и в частния сектор, както и в социалната и държавно-политическата сфери. Развитието на транспортната инфраструктура е и условие за разгръщане на по-значителна индустриализа ция в навечерието на, през и особено след Втората световна война.
Ключови думи
JEL класификация
Литература (библиография)
Ботев, Л., В. Дойков (1980). Дунав и дунавския воден път. С.: „Наука и изкуство“.
Димитров, С. и др. (1975). История на балканските народи (1879-1918 г.). С.: „Наука и изкуство“.
Златев, Зл. (1982). Международни икономически отношения на България (1944-1948). – В: Международни отношения и външна политика на България след Втората световна война. С.: Изд. на БАН.
Беров, Л. (ред.) (1989). Икономика на България до социалистическата революция. С.: „Наука“.
Коен, Д. (2002). Военновременната икономика на България (1939-1944). С.: УИ „Св. Климент Охридски“.
Новичев, А. (1965). Турция. Краткая история. Москва: „Наука“.
Симов, Б., Б. Благоев, О. Асланян (1968). Възстановяване и развитие на промишлеността в НРБ 1944-1948. С.: Изд. на БКП.
Стефанов, Г. (1977). Международни отношения и външна политика на България 1789-1970 г. – София: Наука и изкуство.
Тодоров, И. (1981). Българските кораби. С.: ДИ „Техника“.
Хромов, П. (1982). Экономическая история СССР. Москва: Высшая школа.
Бюджет на Главна дирекция на железниците и пристанищата за 1940 г.
Бюджет на разходите на Министерството на железниците, пощите и телеграфите за 1940 г.
География на България, Т. 2 (1981). С.: Изд. на БАН. Енциклопедия България, Т. 2 (1981). София: БАН.
Закон за бюджета за 1940 бюджетна година.
Закон за бюджета на Главна дирекция на строежите за 1940 г.
Закон за сключване на бюджета на държавата за годините 1929/1930 до 1938 включително.
Икономика на България (1970). С.: „Народна просвета“. История на Балканските народи (1975). С.: „Наука и изкуство“.
История на Отечествената война на България 1944-1945 г., Т. 1-2 (1981). С.: Държавно военно издателство.
Краткая история Румынии (1987). Москва: „Наука“.
Националният доход на България 1936-1945 г. (1947). С.: Стопанска камара.
Ньойски договор (1994). С.: „Мартилен“.
Советско-болгарские отношения 1944-1948 гг. (1969). Москва: Изд. политической литературы.
Статистически годишник на Българското царство за 1909 г., 1913/1922 г., 1926 г.
Статистически годишник на Царство България за 1936 и 1942 г.
Статистически годишник на НРБ за 1946, 1947/1948 и 1956 г.
Турецкая республика. Справочник (1975). Москва: „Наука“.