The purpose of this study is to examine the short-horizon stock behaviour following large monthly price changes of the large, liquid stocks in the Indian stock market. The event study methodology is used with two different methodologies and three abnormal return computational methods to improve the robustness and reliability of the results. This study evidences significant reversals following both large price declines and increases up to six months. Further, stronger initial shocks were followed by stronger reversals. The results are consistent with the ‘overreaction hypothesis’ in the Indian stock market. The results are robust to microstructure effects, extreme events, industry, period, methodology and market effects. The abnormal returns following large price declines might be economically significant with potential economic profits for traders.

Дигитализацията като етап от технологичните промени открива нов свят за човешкото общество и за икономическото развитие, в който традиционните разбирания за пазара на труда са подложени на съществени предизвикателства. Във връзка с това са представени разбиранията за същността на дигитализацията, за нейното проявление според възприетите индикатори за измерване и за мястото на България в тези процеси. Изследването е фокусирано върху дискусиите в икономическата литература по два съществени въпроса относно влиянието на дигитализацията върху пазара на труда: (1) какви количествени промени са възможни в търсенето на труд/работни места при замяната на човека от технологиите и (2) какви изменения настъпват в характера на труда, респ. в професиите и в уменията на заетите.

The present study analyses wage income inequality in Bulgaria during the period 2010-2019, using data from the National Revenue Agency (NRA) on the actual incurred income of taxpayers and survey data on wage income from the Household Budget Survey of the National Statistical Institute (NSI). Key indicators of income inequality are derived under both approaches, which are compared and evaluated through descriptive analysis. The NSI survey data permanently underestimates the level of income and inequality in its distribution, as evidenced by the Gini coefficient, the decile and percentile ratios, as well as other indicators based on them.

Инициативата „Един пояс, един път" (OBOR/BRI) е глобална програма за финансиране на транспортната (железопътна и автомагистрална) и енергийната инфраструктура, предимно в държавите от Централна Азия, под формата на парични заеми, отпуснати при неизгодни (пазарни) условия в сравнение с финансирането от страна на донори от Западна Европа (вкл. ЕС) или от банките за развитие. Представеното изследване е опит за обобщение на постиженията и проблемите при реализирането на тази инициатива, като акцентът е поставен върху възможностите и заплахите, произтичащи от нея. Целта е да се покажат евентуалните шансове за присъединяване на България към BRI на фона на сложната политическа и икономическа глобална среда, белязана от трудностите при справянето с пандемията от COVID-19 и със започналата война между Русия и Украйна. Основен интерес представлява включването на територията на страната ни в международните транспортни коридори, стартирани, но и с възможност да бъдат продължени в рамките на инициативата.

Емпиричното изследване има за цел да установи мотивите на неправителствените организации за иницииране и сключване на партньорства с бизнеса. Проучването е извършено с помощта на уеб-базиран въпросник, попълнен от 112 организации с нестопанска цел в България. Установява се, че основните мотиви на тези организации са свързани с възможностите за финансова подкрепа, дарения в натура и управление на по-големи проекти от обществено значение. Приложеният Wilcoxon signed ranks test потвърждава присъствието на статистически значима разлика между финансовата подкрепа и останалите мотиви. Същевременно партньорствата между двата сектора в България, поне от гледна точка на неправителствените организации, са все още в начален етап на своето развитие. Незначима е и тяхната подкрепа по отношение на стратегическите партньорства с бизнеса като устойчив подход към актуалните глобални предизвикателства.

Държавните предприятия отново стават обект на изследователски интерес. Заглъхнала по време и след вълната на приватизация, темата възкръсва във връзка с участието на България в Еврозоната. По този повод е разработена монографията на двамата учени от Института за икономически изследвания при Българската академия на науките проф. Спартак Керемидчиев и д-р Мирослав Неделчев, които си поставят мащабна цел – да се установи състоянието и да се изведат най-важните проблеми на корпоративното управление на държавните предприятия, така че те да бъдат разрешавани с подходящи средства.

Справянето с бурното развитие и приложение на нови технологии и със съпътстващите ги икономически и обществени промени днес все по-настоятелно поставя въпроса за теоретичното им преосмисляне като основа за правилни управленски решения. Отговор на тази потребност е наскоро публикуваната и привляклата вниманието на международната икономическа колегия книга на проф. Мариана Мацукато „Целенасочената икономика“, посветена на проблема за преодоляването на кризата на капитализма чрез разрешаване на съвременните предизвикателства пред развитието. В нея авторът предлага теоретично преосмисляне както на новите реалности и на съпътстващите ги проблеми, така и на възможните нови практически решения, насочени към преодоляването на кризата на капитализма, разбирана като неспособност за справяне с новите проблеми чрез традиционните механизми на пазара.