Представена е съвременната дискусия за неравенствата, вкл. и тези в образованието. Очертани са взаимовръзките между образованието и пазара на труда. Проследено е развитието на основни индикатори в пазара на труда като работна сила, заетост, безработни, лица извън пазара на труда според различните степени на образование през периода 2008-2017 г. На тази основа образованието е определено като базов фактор за успешна трудова интеграция. Анализът на динамиката и структурата на пазарните индикатори позволява да се очертаят позитивни и негативни тенденции в развитието на неравенствата в пазара на труда, произтичащи от образователните характеристики на работната сила. Особено внимание е отделено на оценките на ключови параметри на Националната програма за развитие: България 2020 в европейски контекст, като е подчертано, че при някои показатели посоката на развитие е противоположна на желаната, а при други разликата със средноевропейските равнища се запазва висока. В контекста на очертаващите се тенденции в постигането на ключовите цели на България 2020 е направен опит да се оценят провежданите политики и най-вече тези, които имат за цел да насърчат трудовата интеграция чрез обучение и квалификация; политики, насочени към намаляване на социалните неравенства и приобщаване на рискови групи към трудова активност и устойчива заетост като безалтернативна форма за подобряване на стандарта на живот.

Направен е опит да се докаже, че развитието и прилагането на ефективни антикризисни политики в световен мащаб би направило възможно ако не избягването, то поне предвиждането и управлението на бъдещи финансови кризи. За да се постигне това, на първо място, националните правителства и международните институции трябва да осмислят максимално поуките от последната криза, така че в бъдеще антикризисните мерки да станат по-резултатни и целенасочени. В глобален план е необходимо да се разработят ефективни механизми, които осигуряват оптимален баланс между реалния и финансовия сектор на икономиката, насърчавайки уско- реното развитие на световното стопанство и защитавайки го от различни видове икономически шокове.

Изследвана е връзката между банковото финансиране и създаването на подходящи финансови условия за развитие на стопанската инициатива. Проследено е сътрудничество между банките и предприятията от реалния сектор на икономиката на примера на японската система „Кейрецу". Анализирана е банковата специализация като основен етап от изготвянето на цялостна банкова маркетингова стратегия. Разгледани са специфичните особености, както и някои ограничения пред банковата система в България, свързани с функционирането на паричния съвет. Направен е преглед на качеството на активите и са представени обобщени резултати от проведените стрес тестове на българската банкова система.

Изследвани са настоящите нива на студентските такси в европейските страни, във всички висши училища в България, както и в европейските държави, в които висшето образование е безплатно. Представена е и информация за държавите с най-скъпо висше образование в света. В заключение са анализирани последиците от евентуалното увеличаване на студентските такси в България.

Изследвани са глобалните тенденции на пазарите на пчелни продукти, техните конкуренти и заместители. Анализирани са размерите, структурата и конюнктурата на международните и на българските продуктови пазари на пчелни продукти. Изследвани са националните пазари на фактори и на средства за производство на пчелни продукти. В резултат от проведеното изследване са синтезирани изводи и заключения.

Институтът за икономически изследвания (ИИИ) при БАН беше организатор и домакин на проведената на 29-30 ноември 2018 г. традиционна есенна международна научна конференция, като избраната за тази година тема е „Икономическо развитие и политики: реалност и перспективи". В конференцията взеха участие изследователи от България, Македония, Словения, Полша и Казахстан. В рамките на двудневния форум бяха представени 48 доклада от 65 автори – представители на 5 чуждестранни академични институции, 3 под- разделения на БАН (ИИИ, ИИОЗ, РАЦ на БАН, Русе), на Селскостопанската академия, 14 висши училища от страната, както и от сферата на бизнеса и нестопанския сектор, което даде възможност за многопрофилен обмен на идеи, мнения и резултати от анализи на състоянието и перспективите за развитие на икономиката на България и на други държави. Засилен интерес към темата на конференцията проявиха млади учени – близо половината от докладите бяха подготвени индивидуално или в съавторство с хабилитирани учени и преподаватели и изнесени от главни асистенти, асистенти и докторанти от страната и чужбина.

Съвременните компании като част от социално-икономическата реалност са призвани да се впишат в публичните режими на обществото, като чрез прилагането на добри практики допринасят за устойчивото му развитие. В този контекст актуална и задълбочена разработка е колективната монография на доц. Мирослава Пейчева, доц. Албена Митева и доц. Христина Харизанова-Бартос. Тя е базирана на успешно реализиран проект, чийто обект са социалният одит и стандартите за социална и екологична отговорност. Съществено предимство на изследването е неговият обхват: физически лица (482 потребители); работодатели (461 юридически лица); представители на държавната администрация (83 ръководители и експерти); представители на синдикални организации (КНСБ и КТ „Подкрепа” – общо петима експерти), което осигурява проследяването на потребностите и изискванията на всички заинтересувани страни. Проучването е осъществено с помощта на анкетен метод (затворени въпроси).